Сбогом Honda NSX

Борейки се за концентрация, Питър Грюнерт изпитва последната и най-екстремна версия на NSX докосвала някога асфалта.

Огромни благодарности на ZaRRicK за предоставената статия ! .... скоро ще има още...... ;)

Профучавайки покрай стената на пита със 170 мили/час(273км/ч) със „сладко” чезнене в ъглите на очите ми, заобикалящата ме среда се замъгли и замря като в сцена от „Матрицата. Аз съм оставен сам с глухия звук на кръвта ми, пренасяща кислород през цялата ми система, и със силния глас на разума, ехтящ в мозъка ми.
Мисли на съмнение се появяват за кратко. Трябва ли да не съм тук? Трябваше ли да не подписвам формулярите за отказване от отговорност? Трябваше ли да практикувам по-хард Gran Turismo 4, преди да се изложа на ненормално горещата, гръмко агресивна реалност на една от най-бързите коли в култовата игра?
Това е напълно извънземна околна среда, карбонов ковчег, движещ се с бързина, по-голяма, от колкото някога съм се надявал да опозная. Случайно пръснати групи от инструменти/прибори изпълват гледката ми, осигуряващи безкрайни отчитания. Пет-точковия колан е до толкова натегнат, че е почти сигурно, че съм загубил способността да предам гените си на бъдещото поколение.
Дълъг, покрит с карбон лост, свързан към секвенционалната скоростна кутия, бутнат на 45 градуса точно до лявото ми рамо и спортен волан с надпис „Sparco”, съвсем близо до гърдите ми.
Това са първите ми преживявания с Honda NSX-GT, състезателят, родител на наскорошната NSX-GT R шосейна кола, специален съименник с прекомерен карбонов спойлер и странен шнорхел, изникнал от окрива. Тук израстъкът има функционален смисъл, осигурявайки ефект на натъпкване на въздух за засилване на мощността при скорост, докато „храни” шестте интейк тромпети върху централно разположения, гладен за обороти, V6 двигател.

„Състезателят” е много по екстремен от NSX-GT R. Само шнорхелът, алуминиевото, монокок шаси и дръжките на вратите реално могат директно да бъдат мнтирани на шосейната кола. Истина е, че за да се развие нещо толкова „далечно еднакво”, наблюдаваме инвестиция за повче от 1 милион Паунда.
Концентрацията ми се завръща. Съдбата превърта бързо напред и ме удря в лицето докато остър ляв завой се задава в края на старт-финалната права на пистата Zolder. Това е пистата която веднъж приюти белгийското Гранд При, като в крайна сметка коства живота на Жил Вилньов през 1982г. В днешни дни това е сборно място и тестов ден на еклектични(какво значи тази дума???) моторни спортове, включително спортни коли(touring cars), отворени прототипи, едноместни коли, Поршета, скромни Минита, и на мен.
Натискам почти солидния педал на спирачката и нищо не се случва. Настъпвам го по силно, но все още нищо. Вече панирайки се, единствено чистия рефлекс ме кара да го натисна толкова силно, че кракът ми има опасност да се измъкне/навехне от глезена. Колата просто завива, хлъзгайки се несигурно на свойте широки, все още студени сликове Мишлен.
Искат от мен прекалено много. Да ме хвърлят сред професионални състезателни пилоти, да се опитвам да науча линиите на трасето, хвалейки репутацията си, която е най добре да не обмислям, и всичко това, справяйки се със състезатена кола, която „обещава да оживее” само когато е карана толкова брутално, че спирачките й и гумите й са близо до запалване.
В многопикселната, виртуална главоблъсканица GT4, има още един фактор, с който не ти се налага да се замислиш да се бориш. Това е шест скоростната секвенционална скоростна кутия Hewland (Британско производство), един от малкото неяпонски компоненти по колата.За да я задействаш чисто, ми бяха казали да поддържам оборотите между 4000 и 7800rpm; трудно когато колелото е толкова леко, че един инч движение на педала на газта е разликата между затъването и удрянето в ограничителя на оборотите.
Идеята тогава е просто да чукнете лоста назад да мине нагоре през предавките – не е нужно да се ползва съединител. Най-добре е все пак да се ползва само наобратно надолу. И запомнете, никога не посягайте към първа. Натиснете прекалено силно напред от втора и ще се окажете на -неутрална/свободна, бутнете още по-силно и ще сте на задна.
Тази кола, по начало създадена да се състезава във високо-бюджетния Японски GT Шампионат, по-късно адаптирана да вземе участие в лунатичното 24 часа на Nürburgring. Достатъчно предсказуемо, скоростната кутия доказва, че е най-слабата брънка в миналогодишното състезание, успявайки да изкара едва 8 часа.
Сляпа решимост измества страха, когато „крилато” BMW-1ва серия „рейсър” равномерно ме настига отзад. В кола, визуално психоматична като NSX-GT, нямаше начин да се оставя да бъда изпреварен от хечбек. След двойка остри спирания спирачките най-после оживяха, следвани и от гумите.
В този момент осъзнах, че бързо трябва да се отърся от всякаква представа, която може да имам, за това колко бързо си мисля, че шосейна кола(road car) може да вземе завой на писта – дори такава която е до толкова обтекаема и комуникативна/отзивчива като стандартния NSX. Хвърлих колата в шикан и тя просто го захапа и успя да го вземе. Осъзнавам че самодоволнича толкова силно колкот и силно ме болят китките на ръцете.
Стягам се върху тясната седалка, заобиколен от всяка страна от кевларени, странични, противоударни жлебове(Kevlar side-impact crash pods), докато каската ми се блъска в големите покривни пръти от ролкейджа.
Това започва да става наистина странно. Нивата на механично сцепления при NSX-GT са по-високи отколкото при която и да е друга кола, която съм карал някога, осигурявайки дори повече смайващи усещания, откокото при ускорение по права линия. За да придам контекст на последното: тази кола „пренебрегва” ускорението от 0-100км/ч(0-62mph) по-бързо, отколкото можете да прочетете телефонният си номер; с време от 3,2 секунди, тя е по бърза от Енцо.

Най-яркото и необичайно усещане ви очаква при Kanaalbocht – както и името загатва, завой обезпокоително близо до канал. Това е отворен, бърз, плавен завой, такъв който се самоубеждавам че мога да взема от вън.
Плоското дъно на NSX-GT, както и множеството антикрила отпред и масивният заден споилер се комбинират за да създадат истинска сила на натиск при над 160 км/ч(100mph); дори страничните огледала са оформени да отвеждат въздушната струя над каросерията. Завивам, свивам органите си и усещам как колата засмуква и проследява стегнато завоя. Това не е просто хипербола - ако бях влязъл с наполовина скоростта, с бикновен NSX, и щях да съм се потопил под вода.
Сега си представете да сте в Мини и тази кола ви догонва с пламъци изкашляни от супер шумната й изпускателна система. Това се оказва достатъчно да „изкара ъкъла” на шофьора отпред, стъпвайки върху шикана по силно от колкото е трябвало. Изведнъж той се завърта два пъти, дрънчейки от край до край на пистата оставяйки следа от прах/кал/пръст след себе си.
Осъзнавам, че NSX-GTто поднася задницата си, докато горещите му, лепкави сликове се пренасят от сихия асфалт върху слоя хлъзгава прах/пръст/кал. Дробовете ме болят и ми се струва че виждам колко точно двигателят стърчи зад мен, но някак си колата успява да запази ориентацията си. Много по добронамерена е отколкото изглежда.
Към този момент потта ми натежава в костюма ми и го обтяга надолу. Протягам се напред за да включа копчето което маркира „Охлаждане на костюма”, но нищо като че ли не се случва. Не мога да си представя как пилотите издържат цяла сесия от обиколки формиращи 24 часовото състезание без да изгубят съзнание зад волана.
Още веднъж се изправям пред проблем с концентрацията. За пръв път забелязвам състезателен инжинер от отбора които подготвя колата, GS Motorsort, да се надвесва над стената на пита. Там където до сега бе окачвал табелите с времената ми, сега показва „Т” знак, което значи че е време да се прибирам. След 6 обиколки – което е равно на 15 мили – взети за под 10 минути. Капнал съм.
Това не е просто край на играта за мен. Хонда е обявила че най-после времето на NSX също е изтекло. След 14 години производството на най-„юзър-френдли” суперколата ще бъде прекратено в края на тази година. Със прекратяването и на състезателната програма, NSX-GT остава като най-крайната точка до която те са се осмелили да отидат. Един грандиозен, пламенен, страстнен и доста откачен(quite berserk) начин да сложиш край."

Питър Грюнерт
(Превел ZaRRicK)

Източник „Top Gear”