B18C4 в Civic 6gen

Здравейте,
с най-голямо удоволствие искам да споделя, че и аз започнах прословутата трансплантация.
Става въпрос за Civic 6 ген., 97-ма, хеч.
Много умувах и се чудих, но накрая взех решение, че ще го правя. Прочетох няколко теми, но авторите не бяха описали подробно какви са к*ровете и кое как са преправили (а може и да не съм видял, понеже прегледах темите през ред малко). И тъй като имам 2 много сръчни майсторчета (баща ми и чичо ми), малко на сляпо почнахме.

Подговил съм и снимков материал.

Ще ползвам B18C4 мотор с неговите скорости (S9B) с шпер. Доста от проекти са правени с Y21. Не разбрах каква е разликата, но така или иначе не мисля да правя врътки и с кутиите.

И понеже не става да направиш колата само да върви, реших, че ще я направя и да спира малко повече. Взех предните шенкели с дисковете на VTi (същата англичанка, от която взех и мотора), както и задните носачи с дискове, защото аз съм с барабани.

Този понеделник (19.12.11) започнахме работа. Лошото е, че не всеки ден мога да работя по нея и предполагам, че ще ми отнеме повечко време. Моите джанти бяха 13″, а ми казаха, че на тия дискове отпред по-малка от 15″ няма да влезе и понеже бащата нямаше зимни гуми (той кара Nissan Micra k11 също с 13″) решихме, че ще вземе моите. Оказа се обаче, че централният отвор на сивика е 56 мм., а на микрона – 59 мм. И естесвено загубихме много време за престъргване на джанти и не успяхме да свършим много работа.
Само подготвихме нещата:

За начало махнах акумулатора.

После махнах капака.

След това махнахме въздушния филтър, тръбата му и резонаторната кутия. Откачихме разните кабелчета (маси), клеми и основните маркучи откъм купето.

Откачихме генерацията.

След което свалихме шенкелите и извадихме полуоските.

И така завърши подготовката за ваденето.

Вчера започна фаза 2 – вадене/слагане, но преди това решихме да проверим в какво състояние са съединителят и ангренажа. Бяха като нови. Преди 5 000 мили била обслужена колата и затова няма да сменям нищо…
Разбрах, че е по-лесно моторът да се изкара под колата, но нямаме необходимите условия и започнахме по сложния начин. Захванахме мотора с крика и откачихме тампоните, след което извадихме мотора.

Оттук нататък нещата спряха да вървят толкова гладко. Ясно беше, че трябва да се ползват скобите и тампоните на B18.
Оказа се, че само 1 от 5 тампона пасват идеално, а именно горен десен.

Долен десен го сложихме като ползвахме скобата на новото сърце и тампона на старото. Така пасна супер. Обаче долните тампони на англичанката са в затворени скоби, а за моето купе трябва да са отворени. На всичкото отгоре долен ляв тампон се оказа скъсан. Хубавото е, че като тампони са еднакви и затова отрязахме планката на скобата. Вляво е скъсаният ми тампон, но с отворена скоба. Вдясно – тампонът на B18-ката.

И така закачихме 3/5 тампона. След това се оказа, че горен ляв на моя и на новия нямат една обща черта. На B18-ката е в алуминиев кожух и хоризонтално разположен, а на D14-ката е вертикално разположен в желязна скоба. След 2 разговора по телефона разбрах, че трябвало нещо да махам от купето и да поръчвам или да си направя някаква скоба и да ползвам алуминиевия тампон. Е да, ама не! Точно след 2 измервания и 20 мин. работа вече беше захванат и този тампон. Ползвахме скобата на D14-ката, която беше много различна и не можеше да се захване за петата на блока на В18-ката. Петите също са различни. Но ето го и решението:
Леко струговахме едната дупка и пробихме нова до нея. Изрязахме и полукръг, за да напъхаме и 3тия болт (на D серията са 2, а на В са 3), след което направихме дистанционни втулки и захванахме тампона. Бързо и лесно.

Вече продупчена и нагласена:

Оказа се обаче, че вече няма никакво място и нямаме достъп до задната скоба. Чудихме се и накрая решихме, че ще вадим смукателен колектор (колкото и да е гадно това) и ще може да се работи спокойно, защото там ще има доста преработки. Това обаче остана за друг ден.
Така приключи и вторият ден.

Най-сетне направихме и задната скоба и тампона пасна идеално.
За да можем да работим трябваше да свалим разни работи. Отначало мислехме, че ще трябва да се свали целият смукател, но се оказа, че трябва да се махне само дросела, клапата на парното и някакво цилиндърче (под горвиния филтър), което нямам представа за какво е. Предположихме, че е някаква екология (я активен въглен, я нещо такова). Отвори се място и се започна работа по скобата.

Взехме скобата и я фрезовахме, поотрязахме я тук-там. Измерихме и направихме нови дупки, след което я подкъсихме малко и заварихме гайката от другата страна.

Понеже конструкцията отслабна след фрезоването, бащата завари нови ламаринки където беше необходимо. Боядисахме я и я изпекохме. След 30-тина мин. печене беше като нова.

Пилнахме и самия тампон малко, но забравих да го снимам. Общо взето там, където са дупките на тампона за захващане към магарето, го пилнахме малко, за да влезе във вече скъсената скоба.

След това сложихме скобата и тампона и затегнахме. Застана все едно си беше оттам.

Днес също поработихме малко по колата.
Сглобихме дросела, сменихме горивния филтър, сложихме EVAP-а (мисля, че така беше) и почнахме да напасваме маркучи и жила. Доста паснаха, но един маркуч за парното дойде 100 мм. по-къс.

Тази тръбичка, която се вижда над скобата на тампона, я откачихме и махнахме. След това махнахме късия маркуч, резнахме го на 2 и м/у 2те части сложихме стоманена неръждаема тръбичка, дълга 100 мм.

И стана супер.

Жилото за газта се оказа не на място. Беше или дълго, или късо, зависи откъде се мисли да се прекарва. Избрахме по-късия път, но жилото беше 50-60 мм. по-дълго. Извадихме го от към педала на газта и го резнахме. Бащата направи алуминиева “пъпка” и я кримпахме. Стана по-добре от фабричното, но забравих Фото апарата, а на телефона ми падна батерията и ще снимам сл. път.

За нещастие обаче счупихме една джаджа, която се намира над смукателя, закрепена за него.